Влюбването на Гинка

Бях едва 14 годишна...мислех си, че никога няма да се влюбя или пък най-малко да страдам за някого. Тогава наистина не осъзнавах, че съм вече голяма даже не подозирах, че си имам приятел нито пък, че го обичам и още по-малко, че съм влюбена в него. И до ден днешен съм сигурна, че не съм била достатъчно влюбена в него. Приемах го като добър приятел, а не като мъж, но както и да е. Сигурна бях, че на мене не може да ми се случи, да се влюбя, да обичам някого и да страдам по него. След три годишна връзка с моя приятел се разделихме. Страдах дълга време, макар че уж не бях влюбена в него и не го обичах. (Така си мислех аз де). Обвинявах се, че аз съм виновна, намирах вина и в него, но в повечето случаи търсех грешката в мен. Макар да минаха години продължавам да си мисля, че аз съм винова за раздялата. Тогава осъзнах, че уж го обичам и че съм влюбена в него. (Може би бях свикнала с него).
За първи път плаках за момче, това беше първото ми разочарование, първият белег в сърцето ми. Все още не осъзнавах, че съм голяма, плачех и си мислех това на мен не може да ми се случи. Вярвах, че това не е истина, може би тогава не исках да разбера, че съм повече от гоямо момиче и тепърва ми предстоят разочарования. Сигурна бях, че това е временно и че ще отмиине. Не след дълго време го "забравих".
Той ми помогна много. Ожени се, но аз знаех, че той ме обича, въпреки че се жени. Тогава отново плаках, чувствах се много гадно, мислех си, че това е краят на света, мислех си, че няма да издържа да го гледам с друга. Отнова се почувствах виновна, предложи ми да се омъжа за него, но аз му отказах, защото в мислите ми имаше друг мъж, но това не ми повлия толкова много, по скоро не бях готова.
Обади ми се дни преди да сключи брак със съпругата си, искаше да се срещнем. Отказах му и затворих телефона, но той не се отказа, отново ми звъна. Този път се съгласих да се срещнем имах нужда да го видя. Видяхме се, говорихме си и се държахме като приятели. Беше толкова близо до мен, но нямах право да го докосвам, очите ми бяха изпълнени със сълзи, а в неговите имаше болка. Страдахме и двамате от грешките ни, но знаехме, че не можем да върнем времето назад. И двамата не искахме да нараняваме близките ни и заради тях жертвахме любовта си. Прегърна ме силно и ми каза, че никога няма да ме забрави, пожелами да бъда щастлива и някой ден да срещна моя принц. Каза ми: "Дано да е по идеален от мен", засмях се и така окончателно се разделихме.
Беше ми трудно да го забравя, докато не разбрах, че ще става баща, до тогава вярвах, че някой ден ще бъдем заедно. Но след като разбрах загубих всякаква надежда, че може да бъдем заедно. Страдах много, но не споделях почти с никого, чувствах ужасна празнота в сърцето и в душата си. Така окончателно се разделихме, дори и приятели не останахме, просто познати.
Нали ви казах, че в мислите ми имаше друг мъж, но не подозирах, че ще се влюбя истински и ще бъда отново разочарована.






ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ, ЩЕ БЪДЕ ИНТЕРЕСНО!

Откровение

Всеки ден осъзнавам, че живота ми няма смисъл. Ще си остана едно голямо дете, дете с мечти, които никога няма да се сбъднат. Живея в един измислен свят, свят, който съм си изградила сама. Мислех си, че ще бъда щастлива, но уви не съм.
Не искам много от живота, само да съм щастлива и да срещна човека, който ще ми пасне. Бях сигурна, че съм го срещнала, но съм се лъгала през цялото време. Забравих, че в този скапан живот има и съществува несподелената любов, забравих, че сърцето ми избра грешния път, забравих, че съм заложница на собствена си съдба просто забравих. Но не забравих да наранявам хората, които ме обичат. Не искам да е така, защо винаги наранявам човека, който ме обича, не мога ли да си кажа това е човекът, който те обича и точка.
Чак сега осъзнавам, че се влюбих в една измислица, наричам влюбването си измислица не случайно. Аз сама реших, че мога да го обичам. Но забравих, че той няма да ми даде шанс да го обичам и ме приема като приятел, и никога няма да гледа на мен с други очи. Обичам го дори да зная, че е грешка.
Всеки ден се убеждавам, че да обичаш значи да боли. Питам се дали тази болка може да спре. Но вместо да спира, тя все повече и повече се увеличава и кара сърцето ми да страда. Любовта е хубава, само тогава, когато е възможна и споделена.
Надявам се някой ден, ама наистина някой ден да осъзная, че съм се влюбила в една голяма измислица. Ще отворя нова страница в моя живот, ще гледам на живота с други очи. Няма да се подавам на изкушението, ще се опитам да бъда поне малко щастлива и да забравя човека, в които съм се влюбила. Има само един проблем щастлива съм, когато е до мен. Само ти, моя недовършена и незапочваща любов, можеш да ме научиш да те забравя. За мен любовта е свято нещо затова, не искам да съм част от недовършени и незапочващи неща, но как може нещо да завърши преди да е започнало, няма как.
Не исках много от теб, само да ме разбереш, но ти и това не пожела. Ти дори не ме попита какво тая в сърцето си. Опитвам се да те забравя, но знам, че ще ми бъде много трудно. Как да кажа на сърцето си да те забрави, как? Всеки път се боря с него искам да не те познавам, искам да си само един кошмар. Но ти не си кошмар, нито измислица, ти съществуваш и си в сърцето ми. Ако можех да върна времето назад отново бих се влюбила в теб, макар че знам че си грешка.
Научи ме да те забравя, да си ми безразличен, научи ме. Всеки път си казвам, ще те забравя и всеки път не го правя.
Ти сложи край, когато аз се опитвах да сложа началото. Сега е време и аз да сложа край и да забравя, че някога исках да сложа началото. Трябва да поправя тази грешка.
Пожелавам ти да бъдеш щастлив, а на мен си пожелавам да не страдам за теб, да те забравя и да те гледам с безразличие както ме гледаш ти. Макар че знам любовта не се лекува със забрава.
Една приятелка ми каза "Ти си отворена книга и всеки може да те чете, даже и да не иска". В началото не се замислих над думите й, просто се засмях. Но сега като се замисля излиза, че съм "отворена" книга и всеки, който пожелая може да ме чете, когато си пожелае. Четете ме, ще откриете, че не съм толкова щастлива, колкото изглеждам.
Дано някои хубав ден тази "книга" попадне в ръцете ти, и да бъдеш откровен към нея, и да й кажеш какво мислиш и какво криеш в сърцето си. Осмели се, така ще ми бъде по-лесно да те забравя и ще се опитам да оправя живота си. Осмели се....

Една несподелена любов

Не знам от къде да започна. Всичко, което ще кажа ще прозвучи или много тъпо, или много странно. Самата аз съм объркана и се чувствам много странно.
Не знам какво чувствам, какво искам и дали изобщо трябва да го искам. Сякаш всичко, което се върти около мен не е истинско, сякаш хората не същестуват, сякаш птичките не чуроликат и цветята не цъвтят. И всеки път се питам защо? И всеки път не мога да си отговоря.
Всичко можеше да е различно, всичко това можеше да е реално и да съществува. Птичките можеха да чулоликат и вяка сутрин да ме будят, а аромата на цветя да прави денят ми по-красив и по-щастилив. Самата аз щях да се чувствам по-добре, но не всичко е така,както ние го желаем.
Несподелената любов е чувство, което аз не разбирам, защо трябва да има несподелена любов. Не искам много от живота само да изживеея една дълга, красива и споделена любов с човека, когото обичам, а не с човека когото трябва да обичам. Знам, че любовта не трябва да се преследва, тя трябва да е плод на взаймо желание.
Не съжалявам за нищо, което съм направила в моя живот. И искам да продължа аз да избирам. Искам да съм с човека, когото сърцето ми избра.
Защо винаги когато искам нещо или няма да го имам, или то изчезва изпарява се във вечността и оставя белег в сърцето ми завинаги.
Това са чувствата на НЕСПОДЕЛЕНАТА ЛЮБОВ.
Болката на моето сърце!!!